За нас

Мисия и визия на училището

 

 Мисия на училището

Възпитание и обучение съгласно държавните образователни изисквания и стандартите на Европейския съюз в духа на демократическите ценности, свързване на учебната работа с изискванията на гражданското общество, адекватно ориентиране и толерантност в динамично променящия се свят, изграждане на отговорно поведение и участие в училищния и обществения живот.

Визия на училището

Утвърждаване на ОУ "Христо Ботев" - гр. Бургас, кв. Победа като съвременно училище, способно да предостави на учениците пълноценни условия за обучение и развитие, да формира у тях национални и общочовешки добродетели при подготовката им за реализация в обществото.

                          

История на училището

 

Инициатор за откриването на училище в кв. „Пясъците” (на турски „Кумлука”) е Куйков – учител и кмет на Бургас. То отваря врати през 1921/1922 година, като първоначално се помещава в кантон под наем, собственост на Окръжно пътно управление, на пътя Бургас – Средец. Състои се от малка стая и една канцелария.

Пръв учител е Александра Радославова (Върбанова). През 1922/23 година броят на паралелките се увеличава на две. В средата на двадесетте години броят на паралелките нараства  и  през учебната 1924/1925 година децата учат в дюкяните на Михаил Ковачев и Димитър Бобчев. След завършване на трето отделение учението продължава в училище „Цар Борис” (днес „Княз Борис І”). Постепенно броят на жителите на квартала нараства. Нарастват и децата, посещаващи училището.

През 1926/1927 година със средства на Общината се построява първата училищна сграда. Тя се състои от две учебни сгради и една канцелария. Учебните занятия се водят на две смени. С течение на годините броя на децата се увеличава и те отново са приютени в дюкяните на Георги Костадинов (1932 година). Условията са нехигиенични. Липсва двор, а учениците са изложени на рискове, за които е отговорен учителят. В дюкяните няма вода. Дърва се носят от домовете. През 1935/1936 година те отново приютяват учениците от квартала.

1937 година е паметна за жителите на „Пясъците”. Със средства от Общината и с материали, взети от разрушени общински сгради, с безплатния труд на жителите, е построена пристройка  на училището с 3 стаи и една канцелария. След завършването й дълго време училището е без осветление и тоалетна. Учениците пият вода от бурета. Въглищата не достигат и „дървените ваканции” са ежегодни. За всяка една придобивка се воюва настоятелно. Училището е на общинска издръжка, но не са открити данни за отделяните от Общината средства.  Училищните протоколи разказват,че за периода 1926-1944 година за учебни помагала от средства, набирани от вечеринки, лазаруване, от коледния хор, са заделени 17 000 лева. През 1933 година за закупуване на книги е заделена сумата от 1000 лева. Две години по-късно училищната библиотека има вече своя първи библиотекар - Иванка Стойчева. Закупуването на книги и учебни помагала е първостепенна задача на учителите. На своите съвещания те постоянно гласуват заделяне на средства. През 1936 година за нуждите на училищните тържества (Св. Св. Кирил и Методий, Ден на детето) са закупени радиоапарат, грамофон, високоговорител. През същата тази 1936 година учителят Андрей Петров изготвя стенен буквар. Работата на учителите е трудна. В квартала се говори на диалекти и усвояването на литературния език е изключително трудно. За да се привлекат деца, преподавателите организират т.нар. „весели дни”. Това са дни, в които се провеждат излети сред природата, екскурзии, игри на открито. От 1932 учителите започват да подготвят с учениците драматизации, литературни програми, годишни утра, вечеринки, забави. През 1936 година се провежда първата екскурзия до гр. Сливен с 30 ученици под ръководството на Борис Попов и Райна Мутафова. Три години по-късно учениците посещават гр. Казанлък, с. Шипка, вр. Столетов, гр. Стара Загора. През 1937 година се решава като награда за отличен успех в края на всеки срок да се раздават награди, значки и отличия. През 1937 година се сформира въздържателно дружество с отговорник Андрей Ненов и Червен кръст с отговорник Райна Мутафова.  През 1940 година за пръв път се организира Ден на чистотата. Целта е да се почистят училищните стаи, коридорите и двора на училището, а и да се приучат децата на хигиенни навици. Отговорник е Иванка Димова. Труден е животът на жителите на кв. „Пясъците”. Маларията ги спохожда постоянно. Гладът и болестите са ежедневие. След едногодишна борба през ноември 1934 година е открита трапезария от фонд „Народна кухня”, която изхранва 30 бедни деца. Нуждаещите се, обаче са много повече. Затова учителите решават с дневната дажба на едно дете да се изхранват две. Ученическата трапезария съществува до 1945 година. За съществуването ѝ се грижат и учители и ученици, които отделят от събраните средства от вечеринки и коледуване. Не са редки случаите, когато продуктите се носят от учители и по-заможни родители.

В периода 1942-1944 година, по време на Втората световна война, на няколко пъти училището затваря врати. След приключване на Втората световна война учебните занятия се възстановяват. Нещо повече. През 1950 година учениците имат вече нова учебна сграда на два етажа с широки прозорци, просторни стаи, два коридора и два входа. В същата тази 1950 в пионерски лагери почиват 116 ученици. От 1954 година училището разполага и с опитно поле. През 1959 година на прегледа на художествената самодейност в града битовата група под ръководството на Елена Маринова се класира на първо място и е наградена с грамота и парична награда от 300 лева. В опитното си поле учениците отглеждат над 100 саксийни цветя, които подаряват за украса на училището. Успешно работят и кръжоци по стругарство и шлосерство, грънчарство, килимарство, автомоделизъм. През учебната 1960/1961 година учениците имат вече географска и физкултурна площадка. Построява се и пристройка към училището на три етажа с по две учебни стаи и с по един кабинет.

На 1.06.1962 година училището чества двоен празник - Празник на своя патрон и 40 години от основаването. Под звуците на духовата музика, възпитаниците на ОУ „Христо Ботев” поднасят венци на признателност пред паметника на патрона си в Морската градина. Юбилеят е тържествено честван в Концертната зала на Бургас. На първенците са раздадени награди. 

 

  Патрон на училището                    

 

 

 Христо Ботев

 

Биографични бележки

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. През месец октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора".

През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме".

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.

 На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.